Реквием за една мечта
Реквием за една мечта
1. Лежиш пак сам с отворени очи в нощта.
По локвите навън отново се гнети луна.
Търсиш светлината и причината за края,
но оставаш пак в душата със студа в безкрая.
2. Отникъде очите бъдеще не взират,
те са мъртви вече, в гроба ще презират
всичко, що отрече и прогони любовта...
Всичко, за което гниеш във пръстта.
3. И слушаш как камбаната пее минорно.
Ковчегът ти се носи лениво, злотворно.
Безсилен ти вътре лежиш с мисълта,
животът ти бил е... прозрачна мечта...
4. Поставят те долу, седиш под земята.
Мислиш си за изгрева, виждаш пак зората.
Няма ги! Тук долу с вечната тъма
слушаш и повтаряш реквиема за една мечта...
© Васил Петров All rights reserved.
