Реквием за едно море
Реквием.
В името на живите!
В името на вечните устои!
Морето,
което говори с небето
на вечен природен език.
Момчето,
което говори с морето
на някакъв странен език.
Кога бе това?
Европа изля своя
отпадък, туризъм привнесе,
с нови норми извоюва
бетонна земя.
От изток на предела
довя ръкотворна отрова,
търговско предприятие
разпродаде
Обиталищата на рибите,
Земята на храстите...
Световната борса
търгува „вредни емисии”
и хищно печели
Човекът пари.
Човекът,
който нехае,
Човекът,
който граби,
Варварин -
пред вечни устои!
Аз ли бях тогава?
От кого да поискам
Разплата!?
Как да върна водата?
Нова Екологична експертиза
- произнасям
за вечното море,
Реквием
за човека на „новото време”!
В името на вечните устои!
23.05.2011
© Валери Качов Всички права запазени
На някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство-
Сърдечно и вечно море,
Всичко отминава.
Панайот Панайоов