9.07.2011 г., 19:59

Реквием за едно море

1K 0 2

Реквием за едно море

 

Реквием.

В името на живите!

В името на вечните устои!

 

Морето,

което говори с небето

на вечен природен език.

Момчето,

което говори с морето

на някакъв странен език.

Кога бе това?

 

Европа изля своя

отпадък, туризъм привнесе,

с нови норми извоюва

бетонна земя.

 

От изток на предела

довя ръкотворна отрова,

търговско предприятие

разпродаде

Обиталищата на рибите,

Земята на храстите...

 

Световната борса

търгува „вредни емисии”

и хищно печели

Човекът пари.

 

Човекът,

който нехае,

Човекът,

който граби,

Варварин -

пред вечни устои!

 

Аз ли бях тогава?

От кого да поискам

Разплата!?

Как да върна водата?

 

Нова Екологична експертиза

- произнасям

                 за вечното море,

Реквием

за човека на „новото време”!

 

В името на вечните устои!

 

23.05.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момчето, което говори с морето
    На някакъв странен език,
    Аз ли бях тогава?
    Ти, мое наследство от светлото детство-
    Сърдечно и вечно море,
    Всичко отминава.

    Панайот Панайоов
  • и защо цитирането не е отбелязано в кавички или да имаше мото...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...