Потърсих те сред пясъчните дюни,
а фарът-присмехулник ми намигна.
Онези, неизказаните думи,
звучаха още в мен като молитва.
Не те намерих, пясъка разпитвах –
тук всяка песъчинка беше памет.
Те помнеха целувките-реликви,
но хитро май се пробваха да мамят.
Вълните се опитваха да шепнат,
разказваха ми нещо непонятно.
Морето завъртя ме в своя шемет,
а после ме изхвърли арогантно. ...