Реквиема си засричах

Poetry » Love

1.1K 0 10

Потърсих те сред пясъчните дюни,

а фарът-присмехулник ми намигна.

Онези, неизказаните думи,

звучаха още в мен като молитва.

Не те намерих, пясъка разпитвах –

тук всяка песъчинка беше памет.

Те помнеха целувките-реликви,

но хитро май се пробваха да мамят.

Вълните се опитваха да шепнат,

разказваха ми нещо непонятно.

Морето завъртя ме в своя шемет,

а после ме изхвърли арогантно.

И чайките помолих, те мълчаха,

оформиха нехайна ескадрила.

Попитах даже вятъра слънчасал,

избяга той в морето да се скрие.

Тогава и към лодките погледнах –

красив моряк целуваше момиче.

Целуна теб, Русалке...

Непотребен

останах.

Реквиема свой засричах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Хареса ми - тъжно и красиво

2012-06-26T19:07:29+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Досега ,кой знае защо,съм пропускала тази страничка,може би защото напоследък газя из прозата. Тази вечер обаче се начетох, благодаря!
Много ми хареса горният стих, а слънчасалият вятър е чудесен.
Колкото за двойките, на мен един уважаван поет ми беше написал седем за един ден,на седем последователни стиха,които нямаха нищо общо помежду си. Видях името, защото авторите плюс виждат кой как ги е оценил. Честно казано,тъжно ми стана, но не за оценките, разбира се.
Поздрави!

2012-06-26T18:59:32+03:00
kampanula (Татяна)

Така си ти потребен! Стихът ти не се срича!
Пейзажът е вълшебен, посвоему обича те.

Фарът и вятърът ми легнаха на сърце.

2012-06-23T11:02:38+03:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми!

2012-06-23T00:00:24+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Харесах,Илко!

2012-06-22T23:58:03+03:00