Реквиемно
Реквиемно
на Майка ми...
Понеже много скитах по Света –
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта –
за мен и за проклетата раздяла!...
... Днес късно е дори да затъжа́,
безсмислено е да се обвинявам,
че във живота ѝ не бях мъжа́
и не синът когото заслужава!...
И гробът ѝ обрасл е с трева,
че в този свят тук близък не остана –
пред Паметта ѝ да склони глава....
... А аз дори не искам прошка, Мамо,
понеже обезсмислих любовта
към теб, която носех през годините –
щом ти си си отишла от Света:
– Забравена от Бога и роднините!...
23.03.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
