3.07.2010 г., 10:41

Религиозни усмихчета от Вася Донецкий

760 0 4

- - -

В ранното утро аз се молих така:

- Мила моя, бъди вечно щастлива,

но моля те, с твоята нежна ръка,

изтрий от лицето си Нечестивия...

- - -

Господ ни учи между редовете

за тумбаците си да нямаме грижа... 

но защо ли между отците ни свети

аскети-попове не виждам...

- - -

В мъдете гори адски пожар

и не разбираш къде е правилната версия:

- Влечението към жените е Божи дар

или на Дявола успешната диверсия...

- - -

"- Бойте се от Страшния съд, о, чада,

че грешниците ще горят от бедствия!"

Но питам ви: - Животът ни сега

не е ли предварителното следствие?!?

- - -

Господ мълчи. Не отваря уста

за чии грехове ни хвърли на заколение,

да живеем в такова време и в такава страна,

с ниски чела, с дълги ръце и на колене...

- - -

В Любовта Вярата Му живее...

Но аз Кръста Му не целувам,

дори да го срещна не смея,

щото ще ми разбие муцуната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Поздрав!!!


  • За какво те обичам?!?
    За какво те обичам?
    За това, че ти знаеш
    къде ора и къде сея...
    За това, че ти не нехаеш,
    когато пред Земята ни свята немея...
    За какво те обичам?
    За това, че ти чуваш
    думите, които не съм ти изрекъл...
    За това, че с грижа рисуваш
    Небето в което аз се зарекох...
    За какво те обичам?
    За това, че ти виждаш,
    как нося торбица от общото бреме...
    За това, че през смях ненавиждаш
    Онази с косата и Убиецът - Време...
    За каво те обичам?
    За това, че обичаш.
    Мене. Такъв какъвто съм си...
    С тебе ще бъда, моя Зорнице,
    и щом звездопада за последно гори...

    Това ми е отговора. Засега. Благодаря ви!
    Зем.
  • Я....изумена съм.Зем!!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...