3.07.2010 г., 10:41

Религиозни усмихчета от Вася Донецкий

746 0 4

- - -

В ранното утро аз се молих така:

- Мила моя, бъди вечно щастлива,

но моля те, с твоята нежна ръка,

изтрий от лицето си Нечестивия...

- - -

Господ ни учи между редовете

за тумбаците си да нямаме грижа... 

но защо ли между отците ни свети

аскети-попове не виждам...

- - -

В мъдете гори адски пожар

и не разбираш къде е правилната версия:

- Влечението към жените е Божи дар

или на Дявола успешната диверсия...

- - -

"- Бойте се от Страшния съд, о, чада,

че грешниците ще горят от бедствия!"

Но питам ви: - Животът ни сега

не е ли предварителното следствие?!?

- - -

Господ мълчи. Не отваря уста

за чии грехове ни хвърли на заколение,

да живеем в такова време и в такава страна,

с ниски чела, с дълги ръце и на колене...

- - -

В Любовта Вярата Му живее...

Но аз Кръста Му не целувам,

дори да го срещна не смея,

щото ще ми разбие муцуната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Поздрав!!!


  • За какво те обичам?!?
    За какво те обичам?
    За това, че ти знаеш
    къде ора и къде сея...
    За това, че ти не нехаеш,
    когато пред Земята ни свята немея...
    За какво те обичам?
    За това, че ти чуваш
    думите, които не съм ти изрекъл...
    За това, че с грижа рисуваш
    Небето в което аз се зарекох...
    За какво те обичам?
    За това, че ти виждаш,
    как нося торбица от общото бреме...
    За това, че през смях ненавиждаш
    Онази с косата и Убиецът - Време...
    За каво те обичам?
    За това, че обичаш.
    Мене. Такъв какъвто съм си...
    С тебе ще бъда, моя Зорнице,
    и щом звездопада за последно гори...

    Това ми е отговора. Засега. Благодаря ви!
    Зем.
  • Я....изумена съм.Зем!!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...