30.09.2016 г., 7:46

Религия за смели

2K 9 17

Отключих си вратата, хайде, влез,

обаче се събуй, за да не газиш.

Разстелила съм – благост, чар, финес -

на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.

Защото нямам време за кърпеж,

за рани, препирни и за дуели.

Изплувах раздробена от въртеж...

и вдишах с хъс. Религия за смели.

И днес не търся евтина цена –

дори да плащам скъпо, да си струва...

Компромисът с двулична същина

не е привикнал, бос, да ми робува.

А аз пък се отучих да виня,

отучих се дори да съм виновна.

Пробих стената, същата стена,

която ме зазиждаше. С лъжовност.

 

Светът се срути, всъщност, оцеля

(и в него аз – една алтернатива)...

В разумна нелогичност - преболях...

И болката бе  мяра, че съм жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С(т)илно!
    *****
  • Колко ли хора са се познали в този стих..., та и аз като тях...
    Почитания за моженето!!
  • Страхотно!
  • Прекрасна поезия,замисля,интригува!
  • Много ми хареса, teis! Прочетох се в това стихотворение. Живота като цяло е един компромис, но накрая като теглим чертата - струва ли си? В повечето случаи - да, но има и изключения и точно изключенията бодат.. Прегръдка!

Религия за смели

Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
4.9K 12 16

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...