30.09.2016 г., 7:46 ч.

Религия за смели 

  Поезия » Друга
1429 9 17

Отключих си вратата, хайде, влез,

обаче се събуй, за да не газиш.

Разстелила съм – благост, чар, финес -

на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.

Защото нямам време за кърпеж,

за рани, препирни и за дуели.

Изплувах раздробена от въртеж...

и вдишах с хъс. Религия за смели.

И днес не търся евтина цена –

дори да плащам скъпо, да си струва...

Компромисът с двулична същина

не е привикнал, бос, да ми робува.

А аз пък се отучих да виня,

отучих се дори да съм виновна.

Пробих стената, същата стена,

която ме зазиждаше. С лъжовност.

 

Светът се срути, всъщност, оцеля

(и в него аз – една алтернатива)...

В разумна нелогичност - преболях...

И болката бе  мяра, че съм жива.

© Всички права запазени

Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
  3866  12  16 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??