Религия за смели
Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж,
за рани, препирни и за дуели.
Изплувах раздробена от въртеж...
и вдишах с хъс. Религия за смели.
И днес не търся евтина цена –
дори да плащам скъпо, да си струва...
Компромисът с двулична същина
не е привикнал, бос, да ми робува.
А аз пък се отучих да виня,
отучих се дори да съм виновна.
Пробих стената, същата стена,
която ме зазиждаше. С лъжовност.
Светът се срути, всъщност, оцеля
(и в него аз – една алтернатива)...
В разумна нелогичност - преболях...
И болката бе мяра, че съм жива.
