Реноá Мазáл (из Цикль)
Завършил школа някога в Прованс
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.
Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.
Та разлепил нотúс по авеню:
«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»
Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана на серьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото, тичайки до дом Мазáл,
едва пакет на тръни не съдрал.
И влиза с бодра крачка по листó,
прикриващо му мъжко естество,
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи,
прибирайте си в шепи багажú!
- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома,
ще питам вкъщи старата мамзель
дали не иска да е Ваш модель!
- Но аз не иска да са те старици!!!
- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план,
кой диплома Ви даде, хич не знам!
След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла, с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.
- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?
- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цицú, додето са в разцвет,
рисувайте ме, не бъдете стиснат -
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.
- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси -
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!
И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял,
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!
© Лулу Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наскоро нямала стихИ,
та ще почака мосю Ди
) -
Очаквам, ма шери, Лули,
твоите стихи, да ме изуми ... -
Аз мисли, тука има премногО
художници за твое естество,
ти само да показала цицИ,
и ще се наредят в пет редицИ,
защо не казала напред, ПепИ,
аз щяла тос МазАл да задържи,
и щом не нарисува тон цицИ,
в мазе ще го заключи и мъчИ)))))))))))) -
Чета, Лулу, поредния сюрприз
съм малко смаяна от този ти ескиз,
понеже тъкмо да изприпкам към МазАл,
той взел, че с четките си избегАл.
Сега какво ще правя аз, кажи
и дибидюсна, кой ще ме рисува по ц...И!?
Аз искам отговор-веднага, тук, сега,
че клуп ще сложа инак на глава!
И как ще бъда аз във нЕзабвение-
с бои и щрих - за мойто поколение???
Кажи ми кой!
Кажи! Кажи!!!
Бонбонска!!! -
Аз мисли, своя глезен да спести,
и храста си вопще да не носИ,
защото чувала, че тоз МазАн,
е гран мизерник, още цицоман,
и отдалеч моделите отпочва
и ги върти на сексуална почва,
и мръсни са му всичките мислИ,
населени с мамзели и цицИ)))))))) -
Умеел да рисува той бедра.
Не се шегувал Реноа Мазал.
В потайните закътани недра.
И между тях възторжено бозал.
Ела Лулу и храстчето ти с нос
Мазал ще изрисува на бретон.
Ще дигне четка, ти пък глезен бос
на рамото му. Хоп и ... Паркинсон. -
-
Мосю ПришО, направо ме разби,
и още от сютри ме разсънИ,
аз чувала маркиза Дибидюс
отдавна чакала портрет на бюс,
и Реноа Мазал откак е тук
маркиз дьо Сад ходИ като бурсук))))))
ооо, бон сютрИ, мамзел ФормажИ)))))
мосю ВладИ, сте тука за сеир
наглеждайте ми, моля, панаир)))
Ще върне той, че има да рисува,
аз дала му поръчка за бедра,
и казала му тъй да ги таксува,
че да достигат чак до небеса,
и съм си посадила спешно храст,
да дойде с четки и бои у нас,
и там да ме рисува сред природа,
да проличи бретонската порода)))) -
Тоз Мазал, кога мазал?
Аз все не доразбрал...
О, нека се върнИ, моля ви, Лули! -
Мерси, мадмоазел, (мадам), мерси боку, за стиховете Ви бижу!
За "онези" времена поклон, кан не познавали и силикон!
А в днешно време с жоли гърди, самочувствието мъжко ...ни боли...
А биенто! -
Докато четки сбирал. И боички.
Там влезнала маркиза Дибидюс.
По мъж дьо Сад, облечена по ... цвички.
И бемка на внушителния бюст.
Майсторе, рисувай. Без пощада.
Увековечи плътта ми млада.
Увековечи я. И повтори.
Тя отдолу, после той отгоре.
Но не щеш ли, изведнъж пристигна.
Най-ревнивия – маркиз дьо Сад.
Той Мазачо хвана и го дигна
И му сложи четката отзад. -
хахахахахах... не мога да спра да се смея! супер! много добре ми влияят тия стихове на настроението! благодаря за пореден път!
-
о, гран мерси, мамзел))))
-
Доволна ми изглеждате, мадам дьо Вил))
-
-
хехе и ценящо изкуството, разбира се)
мерси, Стели -
Хахах..Много свежо и забавно
-
Мерси, ма Белль, откога не сте минавали насам)))
Мерси, МимИ, е тре жоли да сте тук) -
Благодаря, пак ме усмиха широкоооо!!! -
Хахах, посмях се! С кеффф!
-
Дано цяла седмица на смях да ти върви, Анн))
Мерси, мосю, радвам се, че ви се е харесало -
Хахах)
Веселяшко и добре написано
Усмихна ме.. -
Доре, нима си изненадана))))
Крем, радвам се да те видя)
Съвсем не тревожи, ма шер Жулли,
той Реноа Мазал ще се върнИ,
щом чуе за набъбнали жени,
ще довлече отново чаршафИ))) -
Чудничък старт на седмицата ми даваш
-
О, скъпа ми мадам Лулу,
ужасно съжалява за мосю!
Той знае разни техники сложнú
и да рисува хич не бива престанú.
Шери, навярно знаете къде
Реноá Мазáл сега ще отседнЕ?
Той нека тук у българско дойдú!
Вий знаете за бол красавицú...
И не висят като чорапи им цицú
издути, въз огромни любеници
и задето пълни са със силикони
бая бои ще глътнат тез балони...!
Кажете му добре да зареди
с чаршафи, четки и бои!
п.п. Лулуууу, кефиш!!!
-
Хехехех... удоволствие си!
-
да ти имам въображението...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Къде сте вий, мадам Лули?