Реноá Мазáл (из Цикль)
Завършил школа някога в Прованс
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.
Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.
Та разлепил нотúс по авеню:
«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»
Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана на серьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото, тичайки до дом Мазáл,
едва пакет на тръни не съдрал.
И влиза с бодра крачка по листó,
прикриващо му мъжко естество,
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи,
прибирайте си в шепи багажú!
- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома,
ще питам вкъщи старата мамзель
дали не иска да е Ваш модель!
- Но аз не иска да са те старици!!!
- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план,
кой диплома Ви даде, хич не знам!
След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла, с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.
- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?
- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цицú, додето са в разцвет,
рисувайте ме, не бъдете стиснат -
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.
- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси -
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!
И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял,
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!
© Лулу All rights reserved.
)
