Реша ли да живея като вятър
Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари
при хребети, обгърнати от сняг.
Сред езера - запалени пожари,
в окото на престъпника – сълза...
Пътеки ще се вият през морето
и ще довеждат до отворен дом,
при старото огнище, там, където
с душата си усещала съм Бог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
