Реша ли да живея като вятър
Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари
при хребети, обгърнати от сняг.
Сред езера - запалени пожари,
в окото на престъпника – сълза...
Пътеки ще се вият през морето
и ще довеждат до отворен дом,
при старото огнище, там, където
с душата си усещала съм Бог!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
