3.03.2018 г., 13:38 ч.  

Решаващият Ден 

  Поезия » Оди и поеми
532 0 0
  1. Решаващият Ден

Август единайсти,

последен ден, последни сили

след дни на храброст без предел!

Героите юнашка майка е родила,

героят към Голгота пътя е поел!

 

Пече жестоко,

жупелът се сипе,

а османецът пълзи

все по-нагоре, по-високо,

аскерът урвата покрил е,

пек жесток, очи жестоки

в зенѝците им няма милост . . .

 

Османецът се връща

след пресните кланета,

вериги да раздава

в робството проклето,

османецът се връща за земя и за народ,

за него вещ по някакво извечно право!

Шепа опълченци

по своите гнезда

не трепват вкопчили се здраво!

 

Агарянинът е тук!

Поиска пак реки от кръв,

на нея той не се насити,

изправил се е хищникът

на лов за близка стръв...

 

Безстрашните герои

го чакат с невидяна храброст,

те знаят – може и да паднат, може и да мрат,

но сладко е да мреш

в това Велико време,

сега за Свободата си орат

и пишат те конеца

на вековната поема!

 

Щурмът не престава,

атаките валят, забиват се в непоклатимия боец,

гранитен бент не се предава,

макар да свършва и последния свинец . . .

 

Куршумите заливат,

то̀повете бълват,

но броня тъй не се пробива.

 

Кратък отдих

и смерч връхлита яростен, свиреп,

силите са в края, но кой ли тях ще ги пести,

живият и мъртвия и себе не щади.

Моментът веч е непосилен,

нечовешки, зверски,

скъпа кръв тече обилна,

вее знамето си Българската жертва!

 

Кипи насилникът във яд,

иска той рая̀ обезглавена,

на коленѐ в османския парад!

 

Гърдите чакат го на метър,

изскачат непреклонни,

приклади блъскат,

политат камъни огромни,

гърди обречени да се пожертват

със щиковете бранят,

с телата си замерват

и ето скачат в огъня със песен,

забравили и кръв и рани!

 

В сърцата и да стрелят

сърцата ще летят

с любов към святата земя

без дъно, без предели

и във смъртта прегърнали

едиствения път!

 

Настръхна проходът,

бучаха древните скали,

ревеше целият Балкан

във канонадата на яростния грохот!

 

Епична бран!

Лъвът възправен срещу Сюлейман!

 

Великий миг,

ти пламъците гледаш!

Сухият барут гърми,

ще има смърт или победа

над таз земя,

но в нея робски дъжд не ще ръми.

 

Воля непреклонна,

мишците железни,

тез страшни и чутовни дни

Историята истинска коват,

навеки в паметта ще влезнат!

 

Орли се вият,

изумени гледат,

възторг не крият,

зоват орлите за победа!

 

Геройска кръв изтича,

гнездата със телата се покриват,

немилостиво слънцето припича,

надеждата се скършва,

лъчите като че се скриват...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И изведнъж!!!

 

Долита ново гордо воинство

зад хълмовете с плам,

реката влива се в гнездата,

орловците задружни

се хвърлят в тази сеч,

помитат всичко,

тече османовия срам,

започва времето на справедливата отплата,

камбани бият в свещенния хилядолетен храм

 

Спасение се спуска

на чакани криле,

със мощен зов запява Свободата

над бойното поле!

 

Чукарите мълчат,

захванали се здраво,

свидетели на нещо непознато,

свидетели на тез гръмовни дни

във бесния порой,

невиждали подобен подвиг,

невиждали такъв спартански бой!

 

Надвеси се съдбата

над грях вековен, непростен,

високо вдигна във ръце тръбата

да свири химн благословен...

 

И птиците и зверовете пеят: „Слава,

слава майчице юнашка,

достойни воини слава!”

В галоп препуска незабравен дух,

изригва Българската лава!

 

 

 

 

 

         х        х        х

 

Единайсти август кой не спомня,

първи миг

на час преломен,

единайсти август – гигантски ден,

водораздел на Новото Начало!,

 

Дядо Вазов

за бъдни векове ще ни припомня

с подвигът възседнал

в марша на гърмът

завет един зове,

че няма граници духът,

когато Свободата се кове!

 

София, 16.08.2017 г.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??