Решение
Кората на дъба усещам здраво.
Попивам сила от природната мистерия.
Зелена пелена от слънчева феерия,
ме топли с гъста светлина.
В студа, дъхът ми стеле се пред мен,
излиза, влиза в дробовете на талази.
Но чувствата са друго, те за мен
са кратки, пълни с време интервали.
Дори страхът е толкова човешки,
а смелостта е негова сестра.
И земният ни път е пълен с грешки,
но щом съм тръгнал няма да се спра...
Надявам се пътуването край да има,
цената вече съм платил.
И смятам скоро да почина,
щом Господ тъй го е решил!
След туй, не знам,
дали по друмищата нови
ще гоня бели ветрове!
Но, друго знам!
Мълчание на мен не ми се пада,
дори, ако остана неразбран!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
