BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
12.04.2009 г., 0:15 ч.

Решение 

  Поезия » Философска
453 0 7


Кората на дъба усещам здраво.
Попивам сила от природната мистерия.
Зелена пелена от слънчева феерия,
ме топли с гъста светлина.

 

В студа, дъхът ми стеле се пред мен,
излиза, влиза в дробовете на талази.
Но чувствата са друго, те за мен
са кратки, пълни с време интервали.

Дори страхът е толкова човешки,
а смелостта е негова сестра.
И земният ни път е пълен с грешки,
но щом съм тръгнал няма да се спра...

 

Надявам се пътуването край да има,
цената вече съм платил.
И смятам скоро да почина,
щом Господ тъй го е решил!

След туй, не знам,
дали по друмищата нови
ще гоня бели ветрове!
Но, друго знам!

Мълчание на мен не ми се пада,
дори, ако остана неразбран!

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Върви и не спирай!
    Хубав стих!Поаздрави!
  • ...дори страхът е толкова човешки, а смелостта е негова сестра...замислих се, така си е. Поздрави! ))
  • ...щом си тръгнал не се спирай! Човек трябва да извървява и най-трудните си пътища дори и тези през полето на съмнението.
  • Тъгата е Всемирна... Хубав стих - поздрав!
  • Нямах предвид тъжно, а нежно тъжно, истинно, песенно, като дъждовен блус след тежък, изпълнен с несполука ден, в очакване ...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163924
    В очакване ...
    на надеждата - за нещо ново, добро, ласкаво и този път искрено:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162413
  • Благодаря ти! Понякога съм се питал, защо нещата около моите драсканици, звучат така тъжно. Нямам отговор.
  • Дълбоко трогващ стих.
    Желая още такава философски разгадана мистерия!
    И аз съм писала за мълчанието, за грешките...
Предложения
: ??:??