Apr 12, 2009, 12:15 AM

Решение 

  Poetry » Phylosophy
547 0 7
Кората на дъба усещам здраво.
Попивам сила от природната мистерия.
Зелена пелена от слънчева феерия,
ме топли с гъста светлина.
В студа, дъхът ми стеле се пред мен,
излиза, влиза в дробовете на талази.
Но чувствата са друго, те за мен
са кратки, пълни с време интервали.
Дори страхът е толкова човешки,
а смелостта е негова сестра.
И земният ни път е пълен с грешки,
но щом съм тръгнал няма да се спра... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??