Решение
Кората на дъба усещам здраво.
Попивам сила от природната мистерия.
Зелена пелена от слънчева феерия,
ме топли с гъста светлина.
В студа, дъхът ми стеле се пред мен,
излиза, влиза в дробовете на талази.
Но чувствата са друго, те за мен
са кратки, пълни с време интервали.
Дори страхът е толкова човешки,
а смелостта е негова сестра.
И земният ни път е пълен с грешки,
но щом съм тръгнал няма да се спра...
Надявам се пътуването край да има,
цената вече съм платил.
И смятам скоро да почина,
щом Господ тъй го е решил!
След туй, не знам,
дали по друмищата нови
ще гоня бели ветрове!
Но, друго знам!
Мълчание на мен не ми се пада,
дори, ако остана неразбран!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
