Решение
Кората на дъба усещам здраво.
Попивам сила от природната мистерия.
Зелена пелена от слънчева феерия,
ме топли с гъста светлина.
В студа, дъхът ми стеле се пред мен,
излиза, влиза в дробовете на талази.
Но чувствата са друго, те за мен
са кратки, пълни с време интервали.
Дори страхът е толкова човешки,
а смелостта е негова сестра.
И земният ни път е пълен с грешки,
но щом съм тръгнал няма да се спра...
Надявам се пътуването край да има,
цената вече съм платил.
И смятам скоро да почина,
щом Господ тъй го е решил!
След туй, не знам,
дали по друмищата нови
ще гоня бели ветрове!
Но, друго знам!
Мълчание на мен не ми се пада,
дори, ако остана неразбран!
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...дори страхът е толкова човешки, а смелостта е негова сестра...замислих се, така си е. Поздрави!
)) -
...щом си тръгнал не се спирай! Човек трябва да извървява и най-трудните си пътища дори и тези през полето на съмнението.
-
Тъгата е Всемирна... Хубав стих - поздрав!
-
Нямах предвид тъжно, а нежно тъжно, истинно, песенно, като дъждовен блус след тежък, изпълнен с несполука ден, в очакване ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163924
В очакване ...
на надеждата - за нещо ново, добро, ласкаво и този път искрено:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162413 -
Благодаря ти! Понякога съм се питал, защо нещата около моите драсканици, звучат така тъжно. Нямам отговор.
-
Дълбоко трогващ стих.
Желая още такава философски разгадана мистерия!
И аз съм писала за мълчанието, за грешките...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Хубав стих!Поаздрави!