Реторични въпроси

23.03.2017 г., 0:16 ч.

Поезия » Философска

454 2 2

Защо ли все по-рядко

с поглед диря звездите?

Защо ли вече не чакам

добра вест от луните?

Защо ли вече не питам

за път и верни посоки?

Защо ли нямам спомени,

нито пък нови проекти?

Дали остаряла съм вече?

Дали сама съм прогонила

копнежите свои далече?

В мен нещо пее ли, пее!

И ми е толкова светло!

И ми е толкова топло!

Не дирех, но преоткрих

Чудото в сърцето свое.

Разсъни се Светилото мое,

ден и нощ ме топли и грее.

Обичащият щедро себе си само

храни в душата си Бога Слънце.

Самадхи

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2017-04-15T15:04:49+03:00

Благодаря, г -н Станев. Усетът за мяра ражда хармонията. За съжаление, той е само посят в човешкия геном и се отглежда, и развива тук - на земята. Дозирането на обичта е сложна алхимия и противоречиво сътрудничесътрудничество между ума и сърцето.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-23T07:32:43+02:00

Наистина,обичай себе си и раздавай любовта на другите!😍