Реторични въпроси
Защо ли все по-рядко
с поглед диря звездите?
Защо ли вече не чакам
добра вест от луните?
Защо ли вече не питам
за път и верни посоки?
Защо ли нямам спомени,
нито пък нови проекти?
Дали остаряла съм вече?
Дали сама съм прогонила
копнежите свои далече?
В мен нещо пее ли, пее!
И ми е толкова светло!
И ми е толкова топло!
Не дирех, но преоткрих
Чудото в сърцето свое.
Разсъни се Светилото мое,
ден и нощ ме топли и грее.
Обичащият щедро себе си само
храни в душата си Бога Слънце.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
