24.12.2010 г., 17:09

Ретро-хората

1.2K 0 2

Старият път. И ретро колата.
Прах се вдига по него зад нея.
И замрежва старите спомени.
Само пътят е напред,
само той предстоящ е.
Прашният път
и нищо друго по него -
само ретро кола.
И в нея  - ония двамата-
ретро хората.
Хванали пътя на живота,
рецитирайки си бели стихове.
Ония двамата,
които един за друг са родени,
само че още не знаят.
Но пътя вече открили са
и към магията пътуват.
Прахът оставя зад колата
лунните им спомени,
а те продължават смело напред.
Колата е тиха за тях
и пътят не е прашен.
И те летят към магията,
сключили ръце върху
скоростния лост.
И са бели мечтите им,
както е бяла пълната луна.
Толкова бяла,
че чак по-силно от слънцето свети.
И тия двамата - ретро хората.
Само те си знят накъде са тръгнали.
А другите за луди ги мислят
и луди им викат.
Понеже подлудява любовта
и ония двамата до полуда се любят.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Геогиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...