Старият път. И ретро колата.
Прах се вдига по него зад нея.
И замрежва старите спомени.
Само пътят е напред,
само той предстоящ е.
Прашният път
и нищо друго по него -
само ретро кола.
И в нея  - ония двамата-
ретро хората.
Хванали пътя на живота,
рецитирайки си бели стихове.
Ония двамата,
които един за друг са родени,
само че още не знаят.
Но пътя вече открили са
и към магията пътуват.
Прахът оставя зад колата
лунните им спомени,
а те продължават смело напред.
Колата е тиха за тях
и пътят не е прашен.
И те летят към магията,
сключили ръце върху
скоростния лост.
И са бели мечтите им,
както е бяла пълната луна.
Толкова бяла,
че чак по-силно от слънцето свети.
И тия двамата - ретро хората.
Само те си знят накъде са тръгнали.
А другите за луди ги мислят
и луди им викат.
Понеже подлудява любовта
и ония двамата до полуда се любят.