Ретроспекция
В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх,
в дърво и птица, в гущер, звяр и риба...
За първи път поех човешки дъх
и сблъсках се и с грижа, и с обида.
Какво ли, векове наред, не бях -
кралица и слугиня, страж и воин
и сричах от вселенски алманах
как чужди различават се от свои.
Дори и в страшни, мрачни времена,
на клада изгорях - греховна жрица -
не сведох непокорната глава
пред мъдрата, свещена инквизиция.
По пътя на лечители вървях,
с художници и хетери пирувах,
през мен премина ужас, песен, смях,
останали до днес да съществуват.
След кладата, обикнах огън жив,
короната научи ме на смелост,
на паднал да услужа – миг щастлив,
сърце да пазя - радост безпределна.
Не помня... Много бяха, но сега
по атомче в кръвта от всичко нося
и всяка жива твар ми е сестра,
и боцка брат ходѝлата ми боси.
А пътят продължава. Все напред.
Какво ще стане утре с мен – не зная,
но пазя печелившия билет
за слънчевата същност на безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
