Самодива (Вики)
535 5960
12 авг. 2021 г., 08:17

Ретроспекция 

  Поэзия
269 2 4

В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност. 

 

А  после, се прераждах в цвете, в мъх,
в дърво и птица, в гущер, звяр и риба...
За първи път поех човешки дъх
и сблъсках се и с грижа, и с обида. 

 

Какво ли, векове наред, не бях   -  
кралица и слугиня, страж и воин
и сричах от вселенски алманах
как чужди различават се от свои. 

 

Дори и в страшни, мрачни времена,
на клада изгорях  -  греховна жрица - 
не сведох непокорната глава
пред мъдрата, свещена инквизиция. 

 

По пътя на лечители вървях, 
с  художници и хетери пирувах,
през мен премина ужас, песен, смях,
останали до днес да съществуват. 

 

След кладата, обикнах огън жив,
короната научи ме на смелост,
на паднал да услужа – миг щастлив,
сърце да пазя  - радост безпределна. 

 

Не помня... Много бяха, но сега
по атомче  в кръвта от всичко нося
и всяка жива твар ми е сестра,
и боцка брат ходѝлата ми боси. 

 

А пътят продължава. Все напред.
Какво ще стане утре с мен – не зная,
но пазя печелившия билет
за слънчевата същност на безкрая. 

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??