Младостта, това е време бурно
и аз живеех доста неразумно.
Обичах "много", обичах кратко,
любовта бе нещо непонятно.
Обичах или просто тичах?
Бягах или просто се спасявях?
Натрупах опит, но не библейски,
да беше той поне житейски.
После появи се чувство,
животът мина в друго русло.
Обичах истински, обичах страстно
и на душата си намерих място.
Случайно или не, докоснах нещо,
нетленно, истинско, вълшебно,
което кара те да преосмислиш
животът си и всички свои мисли.
Настъпи пълната промяна...
но това ще ви разкажа в друга мелодрама!
© Петър Койчев Всички права запазени