22.04.2009 г., 0:33

Ретроспекция

1.3K 0 16

Младостта, това е време бурно

и аз живеех доста неразумно.

Обичах "много", обичах кратко,

любовта бе нещо непонятно.

 

 

Обичах или просто тичах?

Бягах или просто се спасявях?

Натрупах опит, но не библейски,

да беше той поне житейски.

 

 

После появи се чувство,

животът мина в друго русло.

Обичах истински, обичах страстно

и на душата си намерих място.

 

 

Случайно или не, докоснах нещо,

нетленно, истинско, вълшебно,

което кара те да преосмислиш

животът си и всички свои мисли.

 

 

Настъпи пълната промяна...

но това ще ви разкажа в друга мелодрама!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей! Отново го прочетох. Май съм ти фен
  • Хубав стих с житейска мъдрост!
    Обичах истински,
    обичах страстно
    и на душата си
    намерих място!
    Всичко останало е имитация на Любов!
    Поздрави Петре!
  • Може би Жулли!?Животът продължава!Благодаря на всички посетили!!!
  • Чакаме продължение, Койчев!
  • Ретроспекциите са хубаво нещо, помагат ти да намериш себе си. Отново много добре си ги описал нещата!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...