Запитваш ли се колко страда Тишината?
Че няма звук, който да проникне в нея, да я порази…
Замисляш ли се как без тъмнина би изпъкнала светлината?
А, времето как без стрелки възможно е да се свери?
Как без цветове би изглеждала скучната палитра?
Каква емоция бихме изпитали без сетива?
Дали съдбата наивна е или пък хитра,
че все ни праща Херувим с крила?
Човек е лист хартия. Бяла!
Написаното не се заличава с лекота…
Природата… В такава уникалност молекулите е сбрала,
от нас изисканото е просто да достигнем максимална висота.
Да дишаш лесно е! Все пак го правим без да се усетим всеки ден,
от началото до края на живота.
Но истински е трудно дъх да си поемеш щом си бил сломен,
душата е, като Исус - разпнат на Голгота.
Милиони мисли сблъскват се в съзнанието ни искайки да са приоритетни.
Идеята на съществуването ни е да оставим след себе си на доброто път, по който да може да върви…
Желанията в сетния ни час за близките остават си заветни,
а миналото за грешките ни ще мълчи.
© Съби Седник Всички права запазени