Ревниво
Рисувам с пясък
немирните къдрици
и челото,
което с поглед
непрестанно галя.
Ето веждите
(обичам с пръсти да ги очертавам)
и очите,
с пламъчета непокорни в тях.
Сега бавно
скулите извайвам,
върху устните
плавно преминавам,
за миг
в трапчинката под долната
се спирам...
следва
контурът на брадичка
с извивката,
подмамваща надолу,
а там...
Вихрушка
неканена дойде -
ревниво песъчинките повдигна
и образът
изчезна в миг.
Но той е в мен
незаличим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
