Ревниво

25.04.2010 г., 19:47 ч.

Поезия

5.0 / 12

869 0 16

Рисувам с пясък
немирните къдрици
и челото,
което с поглед
непрестанно галя.
Ето веждите
(обичам с пръсти да ги очертавам)
и очите,
с пламъчета непокорни в тях.
Сега бавно
скулите извайвам,
върху устните ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопътища за ветрове
Вярност

Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
Вечна

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
Не те забравям

Забравям те, проклетнико, разбра ли? В минутата, в която го изричам! (но думите препъват се на прага...

Още произведения »