25.04.2010 г., 19:47 ч.

Ревниво 

  Поезия
789 0 16



Рисувам с пясък

немирните къдрици

и челото,

което с поглед

непрестанно галя.

Ето веждите

(обичам с пръсти да ги очертавам)

и очите,

с пламъчета непокорни в тях.

Сега бавно

скулите извайвам,

върху устните

плавно преминавам,

за миг

в трапчинката под долната

се спирам...

следва

контурът на брадичка

с извивката,

подмамваща надолу,

а там...

 

Вихрушка

неканена дойде -

ревниво песъчинките повдигна

и образът

изчезна в миг.

 

Но той е в мен

незаличим.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??