Рисувам с пясък
немирните къдрици
и челото,
което с поглед
непрестанно галя.
Ето веждите
(обичам с пръсти да ги очертавам)
и очите,
с пламъчета непокорни в тях.
Сега бавно
скулите извайвам,
върху устните
плавно преминавам,
за миг
в трапчинката под долната
се спирам...
следва
контурът на брадичка
с извивката,
подмамваща надолу,
а там...
Вихрушка
неканена дойде -
ревниво песъчинките повдигна
и образът
изчезна в миг.
Но той е в мен
незаличим.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
