4.09.2009 г., 23:27

Ревност

1.1K 1 0

РЕВНОСТ

Ревност изгаря душата ми
Като стрела се забива дълбоко в сърцето кърви
Много много боли
А не трябва да я има нали

Трябва да вярвам на думите
Толкова нежно изказани от душата ти
Да усещам пламъчето в очите ти
И да престана да се страхувам за чувствата ти

Пиша писма с извинение и ги късам
Нервна съм кафе след кафе и не спя
Как да престана да мисля че те губя всеки път
Моля те помогни ми

Ти разтопи леда в сърцето ми
С нежност и любов ме дари
А сега с трепет чакам решението ти
И се моля да не е край завинаги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...