Sep 4, 2009, 11:27 PM

Ревност

Poetry » Love

1.1K 1 0

РЕВНОСТ

Ревност изгаря душата ми
Като стрела се забива дълбоко в сърцето кърви
Много много боли
А не трябва да я има нали

Трябва да вярвам на думите
Толкова нежно изказани от душата ти
Да усещам пламъчето в очите ти
И да престана да се страхувам за чувствата ти

Пиша писма с извинение и ги късам
Нервна съм кафе след кафе и не спя
Как да престана да мисля че те губя всеки път
Моля те помогни ми

Ти разтопи леда в сърцето ми
С нежност и любов ме дари
А сега с трепет чакам решението ти
И се моля да не е край завинаги

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0