Ревност
Ревност
Мрачни планини - облаците на пороя
обречения ден в пазвите си скриват,
отвред гърми, прогонен е покоя,
полето прашни пелени покриват.
И в припадналия плашещ мрак
всичко се тресе, на две страни извива,
дали ще има светло утро пак,
сърцето тръпне и в очакване се свива.
Разрушава внезапно и без жал,
цветя, дървета, пойни птици,
сам под шарена дъга създал...
гаснат в цвят последните искрици.
........................................................................
Така над цветната градина
на любов пламенна и млада
черна сянка на ревността премина
и изтръгна всичко без пощада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
