Ревност
Ревнувам те от утрото,
със слънчев, топъл лъч целува те
по устните, по шията
и по разголената бяла гръд,
а ти отпусната и мекичка,
усмихната, щастлива в леглото се протягаш!
Ревнувам те от душа в банята,
виж как те гали!
Водата милва и интимните ти части,
безсрамно, дълго, ненаситно,
а ти доволна с нежните си пръсти ù помагаш.
Ревнувам те, когато се усмихваш
на непознат и на познат...
огряла своя лик със весел смях,
раздаваща флуиди щедро.
Ще полудея, ами и от мъж
съблякъл те с поглед жаден,
опитвайки се с ръка да те открива.
Защо ли те ревнувам от нощта?!
Дааа тя обгръща те с тъмнина,
та спомени се връщат и отлитат...
Възглавницата ме влудява,
че върху нея си положила коса
и напояваш я със аромат.
Ревнувам те, ревнувам те, ревнувам,
но щом до мене си в моите прегръдки съм спокоен
и нека другите да те ревнуват, нека да те мислят!
Любов, ще ми простиш ли ревността?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
