Ревност
Ревнувам те от утрото,
със слънчев, топъл лъч целува те
по устните, по шията
и по разголената бяла гръд,
а ти отпусната и мекичка,
усмихната, щастлива в леглото се протягаш!
Ревнувам те от душа в банята,
виж как те гали!
Водата милва и интимните ти части,
безсрамно, дълго, ненаситно,
а ти доволна с нежните си пръсти ù помагаш.
Ревнувам те, когато се усмихваш
на непознат и на познат...
огряла своя лик със весел смях,
раздаваща флуиди щедро.
Ще полудея, ами и от мъж
съблякъл те с поглед жаден,
опитвайки се с ръка да те открива.
Защо ли те ревнувам от нощта?!
Дааа тя обгръща те с тъмнина,
та спомени се връщат и отлитат...
Възглавницата ме влудява,
че върху нея си положила коса
и напояваш я със аромат.
Ревнувам те, ревнувам те, ревнувам,
но щом до мене си в моите прегръдки съм спокоен
и нека другите да те ревнуват, нека да те мислят!
Любов, ще ми простиш ли ревността?!
© Иван Иванов All rights reserved.
