6.04.2010 г., 21:07 ч.

Ревност 

  Поезия » Любовна
771 0 16

Ревност

 

Раздрах сърца - ридаещи отломки -

с магия запилях ги вдън земя.

И трябваше прашинка по прашинка

да търся ничком, страшно онемял.

 

А после да лепя и да подреждам -

да сътворя във всяко вечността,

със светли спомени да го зареждам

и да възраждам в унес любовта...

 

С помръкнал поглед баеше луната,

наричаше звезди със черна мощ.

Но моят смях прокуди тъмнината

и грозната червиво-злъчна нощ...

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??