Ревност
Раздрах сърца - ридаещи отломки -
с магия запилях ги вдън земя.
И трябваше прашинка по прашинка
да търся ничком, страшно онемял.
А после да лепя и да подреждам -
да сътворя във всяко вечността,
със светли спомени да го зареждам
и да възраждам в унес любовта...
С помръкнал поглед баеше луната,
наричаше звезди със черна мощ.
Но моят смях прокуди тъмнината ...