22.07.2015 г., 10:06

Ревност

982 0 4

 

Три посоки на възел,

а четвъртата все ме мами напред –

на една крачка,

на един дъх,

на един живот

разстояние.

Не изпраща залези,

не посреща изгреви.

Стои и чака – сянка на прага ми.

Три посоки опитомени,

а четвъртата – дива котка в душата ми.

Къса спомени от леглото,

къса аромата на чужди жени –

тя, дивачката ничия.

Имам три посоки.

Точно три – свещено число,

а мечтая за четвъртата –

на една крачка,

на един дъх,

на една смърт.

Разстояние…


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много оригинална творба, Калояне! Много ми хареса!
    Браво! Поздравление!
  • Интересен и различен поглед...Харесва ми!
  • Анастасия, Кети, прекрасна вечер с поне две посоки ви пожелавам, момичета!
  • Пишеш запомнящо се!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...