Три посоки на възел,
а четвъртата все ме мами напред –
на една крачка,
на един дъх,
на един живот
разстояние.
Не изпраща залези,
не посреща изгреви.
Стои и чака – сянка на прага ми.
Три посоки опитомени,
а четвъртата – дива котка в душата ми.
Къса спомени от леглото,
къса аромата на чужди жени –
тя, дивачката ничия.
Имам три посоки.
Точно три – свещено число,
а мечтая за четвъртата –
на една крачка,
на един дъх,
на една смърт.
Разстояние…
© Калоян All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
