22 июл. 2015 г., 10:06

Ревност

991 0 4

 

Три посоки на възел,

а четвъртата все ме мами напред –

на една крачка,

на един дъх,

на един живот

разстояние.

Не изпраща залези,

не посреща изгреви.

Стои и чака – сянка на прага ми.

Три посоки опитомени,

а четвъртата – дива котка в душата ми.

Къса спомени от леглото,

къса аромата на чужди жени –

тя, дивачката ничия.

Имам три посоки.

Точно три – свещено число,

а мечтая за четвъртата –

на една крачка,

на един дъх,

на една смърт.

Разстояние…


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много оригинална творба, Калояне! Много ми хареса!
    Браво! Поздравление!
  • Интересен и различен поглед...Харесва ми!
  • Анастасия, Кети, прекрасна вечер с поне две посоки ви пожелавам, момичета!
  • Пишеш запомнящо се!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...