22 июл. 2015 г., 10:06

Ревност

993 0 4

 

Три посоки на възел,

а четвъртата все ме мами напред –

на една крачка,

на един дъх,

на един живот

разстояние.

Не изпраща залези,

не посреща изгреви.

Стои и чака – сянка на прага ми.

Три посоки опитомени,

а четвъртата – дива котка в душата ми.

Къса спомени от леглото,

къса аромата на чужди жени –

тя, дивачката ничия.

Имам три посоки.

Точно три – свещено число,

а мечтая за четвъртата –

на една крачка,

на един дъх,

на една смърт.

Разстояние…


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много оригинална творба, Калояне! Много ми хареса!
    Браво! Поздравление!
  • Интересен и различен поглед...Харесва ми!
  • Анастасия, Кети, прекрасна вечер с поне две посоки ви пожелавам, момичета!
  • Пишеш запомнящо се!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....