1.07.2009 г., 12:01

Резбар

483 0 0

                РЕЗБАР

 

От черна мъка ще те пазя.

Бяла да остане нашата любов. 

Всичко в мене ще погазя.

Животът ти нека не бъде суров.

 

Олтар от слънце ще създам.

Очите ти ще гледат само мен.

Ореол ще си нарисувам сам.

До края да бъдеш в моя плен.

 

Резбовах от абанос врата.

Душата си - птица вградих в нея.

Вградих и миг от вечността.

Дано годините с теб да изживея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...