РЕЗБАР
От черна мъка ще те пазя.
Бяла да остане нашата любов.
Всичко в мене ще погазя.
Животът ти нека не бъде суров.
Олтар от слънце ще създам.
Очите ти ще гледат само мен.
Ореол ще си нарисувам сам.
До края да бъдеш в моя плен.
Резбовах от абанос врата.
Душата си - птица вградих в нея.
Вградих и миг от вечността.
Дано годините с теб да изживея.
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
