РЕЗОНАНС
Звъняха някога така камбаните на радостта ни.
Тъй както лудо в утринта гласът на изгрева се носи.
И с толкоз удари на плам, разтърсвали гръдта ни,
трептяхме като медузи в океана от въпроси.
Но в гората от тишина сега сме като листи,
забравени от вятъра, предчувствали дъха на бурята,
преследваща ни във съня със грак на ибиси -
настръхнали стрели, готови за плячка да се втурнат.
И в избавителния бяг от кротките талази
на сънната вода към рехавата й повърхност,
ликува ромонът на арфа... или писъци това са ...