Рибарят и неговата душа
Слънчев изгрев посреща над бездната.
Тънки мрежи е хвърлил и чака,
съхранил във очите надеждата -
звезден улов да хване във мрака.
Бели зайчета гонят вълните,
към брега се прескачат игриво.
Хоризонтът събужда лъчите
на вълшебното слънце сънливо.
Неуморен денят се разстила
над безкрайното, синьо предверие.
Чака Той, а душата е свила
едно празно гнездо от безверие.
В колко нощи сънят му изстина?!
Колко дни бе висял над вълните?!
Неусетно животът отмина
като гладния дъжд от очите......
Още светят след залез медузите -
съвършени звезди в океана.
А по острия мъх върху бузите
даже капка от дъжд не остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
