26.08.2013 г., 8:05

Рибарят и Просякът...

1.6K 0 6

 

 

Рибарят и Просякът...

          (притча)

 

Рибарят бил споходен от сполука

и много риба в тоя ден ловил,

а Просякът (от тия със боклука),

във вечерта към него приближил.

 

Със кучешка премреженост в очите

примолил се понеже гладен бил-

да му даде от рибите, които

щастливо през деня бил уловил.

 

Видял рибарят гладния бродяга,

приличал на пустинник, на дервиш

и викнал му: „Ей скитниче, веднага

ще те науча риба да ловиш,

 

защото дам ли ти и утре гладен

при мен ще дойдеш ти на този бряг,

а сам ли си на своя труд отдаден-

знай никога не ще гладуваш пак.”

 

... Но Скитникът взел рибата и тръгнал

в посока: Нищото и вечерта,

нали за днес гладът си бил залъгал,

за „утре”- ще му мисли сутринта...

 

Коста Качев,

25.08.2013.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...