30.07.2025 г., 21:59

Рим

212 0 0

Рим е прекрасен,

топъл, човешки.

Тибър носи талази.

Синьо-зелени, водите му

бързат, шумят и отмиват

следите на времето.

Но те пак остават

като рани дълбоки

по земната гръд

от легионите римски,

от коне тъмногриви

на безстрашните воини,

от острите мечове

на венценосни герои.

Всеки камък разказва,

руините шепнат.

Колони докосват небето,

трепти светлина в обелиски.

Сенки от минало древно

се реят в ефира лъчисти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...