Jul 30, 2025, 9:59 PM

Рим

211 0 0

Рим е прекрасен,

топъл, човешки.

Тибър носи талази.

Синьо-зелени, водите му

бързат, шумят и отмиват

следите на времето.

Но те пак остават

като рани дълбоки

по земната гръд

от легионите римски,

от коне тъмногриви

на безстрашните воини,

от острите мечове

на венценосни герои.

Всеки камък разказва,

руините шепнат.

Колони докосват небето,

трепти светлина в обелиски.

Сенки от минало древно

се реят в ефира лъчисти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...