3.05.2011 г., 19:18

Римите

592 0 3

Преследват ме хиляди плашещи рими,

огнено във врата ми като змейове дишат.

Неочаквано-диви, неустоими,

непрестанно ме карат по листа да пиша.

 

Армията им с мен ежедневно воюва,

обстрелва ме с хиляди  снаряди-чувства.

Примирие - тази дума не съществува,

мирът между нас е досадно изкуствен.

 

Насън ужасена се стряскам даже -

с римите не мога да се преборя.

Кучето Разум - моята вярна стража -

не лае и нищо не мога да сторя.

 

Безсилна, отказвам се от съпротива.

Забравям Живота до пълна амнезия.

И хиляди рими с възторг ме заливат -

вълните на вечната, свята Поезия.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...