3.05.2011 г., 19:18

Римите

588 0 3

Преследват ме хиляди плашещи рими,

огнено във врата ми като змейове дишат.

Неочаквано-диви, неустоими,

непрестанно ме карат по листа да пиша.

 

Армията им с мен ежедневно воюва,

обстрелва ме с хиляди  снаряди-чувства.

Примирие - тази дума не съществува,

мирът между нас е досадно изкуствен.

 

Насън ужасена се стряскам даже -

с римите не мога да се преборя.

Кучето Разум - моята вярна стража -

не лае и нищо не мога да сторя.

 

Безсилна, отказвам се от съпротива.

Забравям Живота до пълна амнезия.

И хиляди рими с възторг ме заливат -

вълните на вечната, свята Поезия.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...