Римите
Преследват ме хиляди плашещи рими,
огнено във врата ми като змейове дишат.
Неочаквано-диви, неустоими,
непрестанно ме карат по листа да пиша.
Армията им с мен ежедневно воюва,
обстрелва ме с хиляди снаряди-чувства.
Примирие - тази дума не съществува,
мирът между нас е досадно изкуствен.
Насън ужасена се стряскам даже -
с римите не мога да се преборя.
Кучето Разум - моята вярна стража -
не лае и нищо не мога да сторя.
Безсилна, отказвам се от съпротива.
Забравям Живота до пълна амнезия.
И хиляди рими с възторг ме заливат -
вълните на вечната, свята Поезия.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
