5.07.2016 г., 14:00  

Рискувам да обичам...

864 2 9

Рискувам да обичам...

 

Най- щастливите и силни сърца,

не са тези, които никога не се били наранявани...

Те са тези, които са се осмелили да обичат,

с риск да бъдат унижени или да страдат,

с риск да чакат и да се борят много,

с риск дори любовта им да не бъде споделена,

но доверявайки се на любимия човек,

че той никога няма да ги разбие...

И тогава, когато се случи двама души

да си вярват и да се обичат така,

да споделят мъките и радостите си,

да бъдат винаги едно цяло то тогава

е без значение дали някой друг ще ги разбие,

защото те са неразделни и несломими...!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Огромна благодарност!
  • Този риск си струва всичко!
    Красиво съобщение в красива творба!
  • Благодаря ви от сърце!
  • Колко простичко и вярно, много мъдро и изживяно! Не всеки може да изразява любовта си така! Езикът не е само в думите, той е в общуването. Не е само в обвивката, но и в същността. Истината за едни може да не е истина за други.
    Аз се открих в тази твоя творба Кали. И не само аз. И това специално усещане от стиховете ти няма определение. Лесно е нещо да се определи, да се каже защо е така, може би също, но да се каже за какво, вече е трудно. Като да се сложи определение на любовта...както се казва всичко, което се каже за нея е вярно и грешно. Остави много размисли в мен, Лили. Тези дни имах нужда да прочета това. Някой да ми отвори очите. Благодаря!
  • Много приятно...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...