20.09.2007 г., 0:54

Рисунка

708 0 4

Нарисувал съм едно лале,

лалето има си криле,

нарисувал съм и цвете със очи,

цветето, растящо в моите мечти.

 

Нарисувах облак, бял и мек,

нарисувах вятър, той е лек,

вятърът листа разнася,

а дъгата цвят им внася.

 

Нарисувах те като мечта,

нарисувах те като съдба,

всичко нарисувах с думи,

тъй видях те във съня ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човече, една голяма прегръдка от сърце!
    Красиво!Красиво!Красиво!
    ...И се разпръсква красотата
    със скоростта на светлината
    и се посипва по земята...
    Така се раждат чудесата...!

    Не знам дали стана добре, но е спонтанно и от сърце!
  • Рисувай, красива е рисунката ти с очи на художник и поет. С обич.
  • Браво!Още един художник
  • !Браво художнико!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...