Сенд (Георги Стоянов)
318 3022
3.04.2022 г., 8:37 ч.

Рисунка 

  Поезия » За деца
574 2 8

Не знам защо, но днес съм тебеширен.
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки.
И вазичка с красиви китки.
До него - братче с биберонче.
На пръстчето му вързано балонче.
Пет татковци и десет майки.
Небето с лекокрили чайки.
Един чадър и много сладоледи.
Три свраки, малко кривогледи.
Над всичко - слънцето с усмивка.
На хоризонта - планина с извивка.
Това да е картината основна.
Но, няма как! Защото си дъждовна.

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много ми хареса, добре рисуваш и се получава приказна картина!
  • Много сладко!
    Но сегашните деца играят ли на жмичка?! Май са вторачени в телефоните си.

    Телефон, телефон...
    Хелий шмърках от балон.
    Непрекъснато се кискам
    и любов ще си поискам.
  • Убеди ме 😄 Сега дори ми хрумва, че и броилка може да се получи:

    Кутка китка магданоз,
    сладолед със вкус кокос.
    Чайки, майки, връзка копър -
    тебеширът стана мокър.
    Щом ги видиш, не плачи,
    а нагоре подскочи
    като шарена козичка,
    застани като брезичка -
    със ръчичките встрани,
    сякаш клонки са, помни.
    Вятър лекичко ги клати.
    Клякай долу като пате.
    Вятър облаче доведе,
    то чадъра ти загледа,
    цупи се със биберонче,
    хвръкна твоето балонче.
    Китка, китка, росна китка,
    имаш много сладка плитка.
    Горе слънцето те чака,
    първа сврака, втора сврака...
    Който три ги преброи,
    три пъти подред ще жми 🎈
    😄
  • Благодаря, благодаря! Твоят вариант е готин, но е написан за възрастни. Идеята ми беше, лесно да се помни и лесно да се рецитира от деца. Поводът да го напиша, беше едно момиченце, което ревеше. Дъждовно момиченце. В твоя вариант, бих написал, "Пет татковци и десет секси майки".
  • Привет, Жоро! Много ми хареса как рисуваш своя поетичен тебеширен свят на асфалта - по детски чист и някак по-весел и светъл от реалния.
    Ще ми позволиш ли да ти предложа вариант с леко поизравнен ритъм, който (надявам се) запазва напълно идеята:

    Не знам защо, но днес съм тебеширен.
    Да нарисувам искам свят ефирен.
    С къщурка, а до нея две брезички.
    Две патенца отпред. И две козички.
    Момиченце едно с чаровни плитки.
    И вазичка красива с цветни китки.
    До него - малко братче с биберонче.
    На пръстчето му вързано балонче.
    Пет татковци и десет мили майки.
    Небето с бели лекокрили чайки.
    Един чадър. И много сладоледи.
    Три свраки, малко криви, кривогледи.
    Над всичко - грее слънцето с усмивка.
    На хоризонта - планина с извивка.
    Как искам този свят да нарисувам
    във шарен цвят... и да го излекувам.
    Картината как би била красива!
    Но дъжд вали и всичко и ми изтрива.

    Приеми го само като мой поздрав от един паралелен асфалтово-тебеширен свят 😀
  • Много е хубаво, Сенд! Има приказно звучене.
  • Я, виж ти, даже има и загадка - защо да "няма как", като е "дъждовна"! Харесах!
  • Много ми хареса. Песенно е!
Предложения
: ??:??