Рисунка на спомен за Рай
Не разбирам на вятъра думите.
Този вятър май днес е препил.
Разпилените рози по друмите
спят в сумрàчен, абсурден пасквѝл.
Лековерно душите раняваме.
Не... Не зная какво е това
и се питам защо не внимаваме,
щом насреща ни плаче душа...
С тон приятен полека отиваме
към добрите, мечтаните дни.
Там какво ли с въздишка откриваме?
Днес се срещнах с летящи мечти.
Не разбирам на вятъра думите.
Той е глътнал езика си май.
Разпилените рози по друмите
са рисунка на спомен за рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
