Рисунка на спомен за Рай
Не разбирам на вятъра думите.
Този вятър май днес е препил.
Разпилените рози по друмите
спят в сумрàчен, абсурден пасквѝл.
Лековерно душите раняваме.
Не... Не зная какво е това
и се питам защо не внимаваме,
щом насреща ни плаче душа...
С тон приятен полека отиваме
към добрите, мечтаните дни.
Там какво ли с въздишка откриваме?
Днес се срещнах с летящи мечти.
Не разбирам на вятъра думите.
Той е глътнал езика си май.
Разпилените рози по друмите
са рисунка на спомен за рай.
© Димитър Драганов All rights reserved.
