РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре,
глава положих в топлите ѝ скути –
под нейните косици с цвят на ръж,
и в тия наши няколко минути
опитах се да бъда нежен мъж,
прокудени от Бога херувими,
на пейката намерили приют,
мълчахме си – за идещите зими, ...