Валери_Станков (Валери Станков)
1410 947
18.11.2024 г., 9:46 ч.

Рисунка с въглен на асфалта 

  Поезия
72 4 3

РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА

 

... а чайките прощален кръг извиха

за сбогом над стишеното море,

и есента до мен се кротна – тиха,

развяла жълта рокля на каре,

 

глава положих в топлите ѝ скути –

под нейните косици с цвят на ръж,

и в тия наши няколко минути

опитах се да бъда нежен мъж,

 

прокудени от Бога херувими,

на пейката намерили приют,

мълчахме си – за идещите зими,

за бездните от черен мрак и студ,

 

за миг дори сланата спря да пари,

щом тя погали моята брада –

приличахме на влюбени клошари,

които се целуват под дъжда,

 

а сетне есента си тръгна – тиха,

и ме отвея с топлия си алт.

За сбогом ѝ написах два-три стиха

със въглен върху мокрия асфалт.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??